Иван Богоров – човекът, който даде глас на българския печат 

Когато през 1846 г. в Лайпциг излиза първият брой на „Български орел“, българите все още нямат своя държава, но вече имат нужда от свой глас. Този глас е Иван Богоров – книжовник, журналист, издател, езиковед, учител и по-късно лекар.

Роден в Карлово около 1818–1820 г., Богоров получава образование в Цариград и Одеса. В Лайпциг изучава химия, а по-късно следва медицина в Париж. Любознателността му обаче никога не остава затворена в една професия. Той се занимава с журналистика, география, стопанство, преводи и езикознание – области, които през Възраждането са пряко свързани с изграждането на модерна национална култура.

Първият български вестник

„Български орел“ започва да излиза на 20 април 1846 г. в Лайпциг. Запазени са три броя, като вторият носи заглавието „Български народоизвестник“. В програмата си Богоров обещава изданието да съобщава граждански известия, да представя географски описания на българските земи и да публикува литературни и стопански материали.

„Ако се запишат повече абонати, вестникът ще излиза и три пъти в месеца.“

Тиражът и животът на изданието са кратки, но значението му е трайно. „Български орел“ поставя началото на българската журналистика, а самият Богоров продължава делото си в Цариград. През 1848 г. започва да издава „Цариградски вестник“, който просъществува до 1862 г. Първоначално вестникът се печата в чужди печатници, а по-късно Богоров осигурява собствена печатница и граждански шрифт. БТА определя изданието като първия същински български вестник, просъществувал дълго време.

Езикът като народно дело

През 1844 г. в Букурещ Богоров издава „Първичка българска граматика“. Тя е написана