Четири часа, сълзи и 15 минути аплодисменти за „Физика на тъгата“ 

„Физика на тъгата“ на Георги Господинов вече има своя сценичен живот. След премиерните представления на 6 и 7 октомври на Голямата сцена на Народния театър „Иван Вазов“ спектакълът на словенския режисьор Йерней Лоренци предизвика вълна от реакции – както сред театралната публика, така и в социалните мрежи.

Първите впечатления очертават представление, което трудно се побира в обичайното определение „театрална адаптация“. Четири часа, лични изповеди на актьорите, предмети от собственото им минало, музика, откъси от романа и Минотавърът като образ на изоставеното и уязвимото се събират в колективно преживяване за паметта, детството, загубата и емпатията.

Именно продължителността – около четири часа с антракт – беше един от въпросите преди премиерата. След нея обаче се оказа, че за част от публиката времето е минало почти неусетно. Репортаж от премиерната вечер цитира зрители, които в края се питат кога са изминали четирите часа и споделят, че спектакълът не им е натежал.

Един от първите критически отзиви е още по-категоричен – четирите часа „не ни стигнаха“, а публиката е аплодирала около 15 минути след края.

Не драматизация, а обща памет

Лоренци не се опитва да преведе буквално сложната и фрагментарна структура на романа на Господинов. Заедно с драматурга Дино Пешут той търси друг път към книгата – през личните истории на самите актьори.

Затова на сцената те не са само персонажи. Те носят собственото си минало.

Теодора Духовникова разказва за своя дядо и за детския спомен за миризмата на йод по ръцете му, докато ѝ чупи орехи. Други актьори се връщат към баби, села, детски игри, семейни истории, страхове