Венцислав Каравълчев: Връщаме реликви от негръцки манастири на Гърция  

Липсата на публична информация около предстоящото предаване на 48 църковни артефакта на Гърция в замяна на тленните останки на цар Самуил буди сериозни притеснения в академичната общност. Според доц. Венцислав Каравълчев от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, манастирите, от които произхождат въпросните ценности, имат дълбоки исторически връзки с българската култура и не могат да бъдат автоматично определяни като гръцки, съобщават от БГНЕС.

Историческият контекст на манастирите

Договорката предвижда България да върне предмети от манастирите „Панагия Икосифиниса“ на планината Пангей и „Свети Йоан Предтеча“ в Серес, както и от Светата митрополия на Серес и Нигрита. Според доц. Каравълчев обаче, пренасянето на съвременни национални категории към Средновековието е исторически некоректно.

„В никакъв случай не могат да бъдат определени като гръцки. Просто няма Гърция по времето, когато двата манастира възникват“, категоричен е преподавателят, подчертавайки, че съвременното понятие за Гърция съществува едва от XIX век.

Той уточнява, че макар артефактите да са повлияни от византийската културна среда, това не означава, че имат национален гръцки произход. За манастира „Свети Йоан Предтеча“ експертът посочва, че иконостасът и голяма част от иконите в съвременния му вид са създадени от българи от околните села.

Българско влияние и дарители

Историческите връзки с българската духовна традиция се доказват и чрез запазени документи. Доц. Каравълчев припомня наличието на дарствена грамота от цар Иван Шишман, а местните предания свързват светата обител с ученици на свети