Защо психотерапевтите заприличват на своите пациенти? 

В общественото пространство отдавна витае митът, че след години практика много психолози и психиатри заприличват на пациентите си. Макар на пръв поглед това да изглежда като повърхностно наблюдение, съвременната психология и невронаука доказват, че феноменът има дълбоки и напълно реални обяснения. Влошаването на психичното здраве при специалистите и феномени като контратрансфер и вторична травма са обект на сериозни изследвания.

Феноменът на „огледалните неврони“ и емпатията

Основният инструмент на всеки добър психотерапевт е клиничната емпатия. Чрез т.нар. огледални неврони в човешкия мозък, лекарят буквално съпреживява емоционалното състояние на човека срещу него. Когато един специалист прекарва по 6-8 часа на ден в детайлно изслушване на тежки депресивни състояния, тревожност или панически атаки, неговата собствена нервна система започва да „копира“ тези модели.

Според статия за управлението на терапевтичните граници в специализираното издание apa.org, емоционалното активиране на терапевта е неизбежно, особено при работа с хора, преживели тежки травми.

Контратрансфер: Когато границите се размият

В психоанализата съществува терминът контратрансфер (контрапренос). Това е несъзнателната емоционална реакция на терапевта спрямо пациента. Ако пациентът проявява силна агресия, безпомощност или хаотично поведение, терапевтът може неволно да абсорбира тези емоции и да започне да ги проявява в личния си живот.

Проучване идентифицира осем основни измерения на контратрансфера, сред които усещането за безпомощност, неадекватност и емоционално претоварване. Когато тези състояния не бъдат адресирани