Когато ЦСКА притежаваше най-страховитото нападение в историята си 

В богатата история на българския футбол има отбори, които печелят титли, и други, които оставят следа. Но съставът на ЦСКА (тогава ЦФКА „Средец“) от есента на 1988 година прави нещо много повече – той създава мит.

Това е шестмесечният отрязък от време, в който на „Българска армия“ се събира футболна конфигурация, способна да премине през всяка отбрана на континента.

Ако попитате по-възрастните привърженици кога червената лавина е била най-неудържима, мнозина няма да посочат полуфиналите през 1967 или 1982 г., а именно онази паметна есен. Причината е в едно уникално футболно съчетание между гениалната зрялост и навлизащата в златната си възраст млада мощ.

Спецът Димитър Пенев и перфектният пъзел

През лятото на 1988 г. старши треньорът Димитър Пенев вече е изградил ядрото на своя нов, дързък тим. Тримата млади мускетари – Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов – вече усещат силата си. Стратега обаче знае, че на младостта е нужен опитен диригент.

Така на „Армията“ акостира Пламен Гетов. Геният от Плевен е в зенита на кариерата си – той не просто вижда играта с два хода напред, той я рисува. Заедно с него от Велико Търново пристига и безкомпромисният Трифон Иванов, който моментално циментира защитата до завърналия се от Франция авторитет Георги Димитров – Джеки. Пъзелът е нареден.

Тактическият шедьовър на Стратега: Анатомия на армейската вихрушка

За да се разбере скритата сила на този състав, футболната история трябва да се погледне през призмата на чистата тактика. Димитър Пенев изпреварва времето си, като изгражда динамична, ротираща се система. Тя дава пълна свобода на креативните футболисти, без да нарушава д