Нивото на Дунав: защо България се справя по-добре от другите 

В реките почти няма вода, асфалтът се е размекнал, нивите са изсъхнали – така изглежда Средна и Югоизточна Европа заради жегата и сушата. Рекордната липса на валежи в последните месеци и горещите летни вълни нанесоха сериозни щети на икономиката и инфраструктурата.

За реколтите от царевица и слънчоглед отдавна е ясно, че ще бъдат под средното. Жертва на горещите вълни стана и придвижването по различните пътища – шосета, релси и особено корабоплаването. Но сушата предизвика и тежка криза в производството на електроенергия, която доведе до спиране на работата в някои предприятия. Основната причина – ниското ниво на Дунав.

Най-засегнати от енергийната криза са Унгария и Румъния. Австрия, Словакия, Сърбия и България също страдат от ниското ниво на Дунава, но те толкова силно колкото Румъния и Унгария.

Унгария: най-тежката криза от десетилетия

Никоя държава в региона не е толкова сериозно засегната от сушата и жегата, колкото Унгария. В голямата част от страната не е валяло от месеци. На пети август в Будапеща бяха измерени 43 градуса, извън столицата – 40. Заради рекордно ниското ниво на Дунав се наложи атомната централа Пакш до голяма степен да прекрати работа, тъй като водата за охлаждането ѝ не е достатъчно. В момента тя работи само с 12 процента от мощността си. Ако нивото на Дунав продължи да спада, ще се наложи и пълното спиране на електропроизводството.

Енергийната криза стана причина унгарското правителство да призове големите потребители да пестят ток. Автомобилопроизводители и нефтени компании вече редуцираха производството си.

Кризата, която се окозва най-тежката от десетилетия насам, е много драматична, защото