Диана Дамянова: Останалото е мълчание  

Срещнах тези дни във Фейсбук платено (спонсорирано) съобщение от едната от майките на убитите в кемпера на Околчица деца – т.нар. майки в жълто.

Не се наемам да гарантирам за достоверността на това „рекламирано“ съобщение, но ако приемем, че социалната мрежа има някакъв контрол върху рекламите си и гарантира тяхната достоверност, то в съобщението се казваше, че сега, когато семействата на „загиналите“ са добили правото да стигнат до имота, някъде в подножието му са видели самотна безпризорна животинка, взели са я със себе си, направили са ѝ удобно легълце пред запалената хижа и явно изразяват желание да се грижат за тази животинка и в бъдеще.

И така трябва.

Защото техните близки и деца запалиха хижата и оставиха да изгорят живи, както и да се задушат от огъня (не се разбра кое е настъпило първо), двете им верни кучета. Никога не се разбра какво е станало с котките.

Така че сълзливата, достигнала чрез платено съобщение до мен история за това как близките на убиеца и убитите се канят да спасят живота на една бедна животинка, ме трогна до разплакване.

Също до разплакване по-рано ме трогна и фактът, че майката на убития се кланя пред божеството на убиеца, който е убил нейното детенце.

Но това са си лични, частноправни отношения между родителите на убийците и тези на убитите. И аз няма да ги съдя, макар и да не ги разбирам.

Това, което обаче има истинско значение, е какво направи българската държава по този случай.

По този въпрос е широко известна следната информация.

1. Правителството на Кирил Петков, с широката подкрепа на псевдозелените си съдружници, подкрепено също от новоизбрания софийски кмет и цяла плеяда от неправител