Критичните суровини – новата индустриална карта на Европа. Къде е България? 

След като през последните години Европа успя да намали зависимостта си от руския природен газ, на дневен ред излиза нов стратегически риск – недостиг на критични суровини.

Литият, кобалтът, графитът, галият и германият вече са не просто суровини, а ключов фактор за икономическата и енергийната сигурност на Европейския съюз.

Без тях няма производство на батерии, eлектромобили, соларни панели, вятърни генератори, електронни компоненти и съвременни отбранителни технологии. Именно затова Брюксел прие Закона за критичните суровини (Critical Raw Materials Act – CRMA), който трябва да гарантира, че до края на десетилетието Европа ще увеличи собствените си възможности за добив, преработка и рециклиране на важни минерали и ще намали зависимостта си от Китай. Законът предвижда ускорени процедури за стратегически проекти, по-лесен достъп до европейско финансиране и координация между държавите членки.

„Haшeтo eжeднeвиe зaвиcи oт тези суровини. Te ca в мoбилните тeлeфoни, ĸoмпютpите, чacт са oт пpoизвoдcтвo нa eнepгия, ocoбeнo възoбнoвяeмaтa eнepгия. Имaт peдицa пpилoжeния във вoeннaтa индycтpия, мaшиностроенето и в ядpeнaта eнepгетика също“, ĸaзвa пpoф. Cвeтocлaв Гeopгиeв, диpeĸтop нa Гeoлoгичecĸия инcтитyт нa БAH.

Проблемът е, че Европа изпитва сериозен структурен дефицит. Континентът разполага с ограничени собствени находища и мощности за рафиниране и преработка – точно там, където се създава най-високата добавена стойност.

Китай продължава да контролира голяма част от световната преработка на редкоземни елементи. Наложените ограничения върху износа на част от тези суровини през 2025 г. показаха колко лесно могат да бъдат нарушени европейските производствени вериги.

В новата г