30 юли 1945 г. Японци потопяват „Индианаполис” 

На 30 юли 1945 г. американският крайцер „Индианаполис” е потопен от японска подводница.

Крайцерът „Индианаполис” влиза в историята със свръхсекретната си мисия по доставянето на части за първата атомна бомба, наречена „Малчугана”, във военната база на ВВС на САЩ, която се намира на остров Тиниан.

Неговото потапяне се превръща в най-смъртоносната загуба на единичен кораб в историята на военноморските сили на САЩ. Крайцерът е вторият кораб, кръстен на името на град Индианаполис, щата Индиана.

Поръчан е на 31 март 1930 г. от „Ню Йорк шипбилдинг” със седалище Кандем, Ню Джърси. Крайцерът е пуснат на вода на 7 ноември 1931 г. и е доставен на филаделфийския военен пристан на 15 ноември 1932 г.

На 26 юли 1945 г. крайцерът доставя важни части за първата атомна бомба предназначена за бой („Малчугана”) в базата на военновъздушните сили на САЩ в Тиниан.

На 30 юли 1945 г., 14 минути след полунощ, докато крайцерът се намира във Филипинско море, е атакуван от японската подводница I-58. Корабът потъва за 12 минути. От 1196-членния екипаж приблизително 300 потъват с „Индианаполис”, останалите 900 души са изложени на дехридатация и постоянни атаки от акули, докато чакат да бъдат спасени. Оцелелите се носят по повърхността без спасителни лодки и храна.

Оцелелите са забелязани случайно четири дни по-късно, като дотогава остават само 316 души. „Индианаполис” е един от последните потопени кораби на военноморските сили на САЩ през Втората световна война.

През август 1945 г. атомният товар, който превозва „Индианаполис”, унищожава напълно два японски града.