Пламен Димитров пред ФАКТИ: Договорът с „Боташ“ може да отвори пътя на руския газ под етикета Turkish Blend  

Договорът между „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“ продължава да бъде една от най-спорните теми в българската енергетика. Въпросите около високите разходи, неизползвания капацитет, финансовото състояние на държавния газов доставчик и бъдещето на газовите доставки след забраната за внос на руски газ в Европейския съюз пораждат сериозни дебати. Възможно ли е България да предоговори неизгодните условия, какви са рисковете около т.нар. Turkish Blend и може ли страната ни да се превърне в ключов транзитен център за природен газ в региона? По тези теми пред ФАКТИ говори Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество.

– Г-н Димитров, каква е същността на договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“ и защо в обществото продължава да има погрешното впечатление, че България купува турски газ?
– Да, наистина, често можем да чуем, че според този договор България купува газ от Турция, но това не е вярно. Договорът между „Булгаргаз“ и „Боташ“ не е за покупка на стока, а на услуга – регазификация на втечнен газ и преноса му до българо-турската граница. Става дума за суровина, която първо трябва да бъде закупена от българската компания на международния пазар и след това да бъде насочена към един от турските терминали за разтоварване. Договорът обаче има и друг аспект – „Боташ“ получава достъп до българската преносна мрежа и до газовия пазар в България, т.е. – турската компания може да продава газ на български крайни клиенти, а също и да транзитира свой газ до съседни държави през българска територия.

– Защо „Булгаргаз“ използва едва между 10 и 20% от резервирания капацитет по договора? Само високите такси ли са причи