ИПБ: Повечето полицейски акции и повечето служители на пътя не водят до по-малко жертви  

Данните за първите седем месеца на 2026 г. показват тревожна и устойчива тенденция – с увеличаването на трафика през пролетта и лятото интервалът между смъртните случаи по българските пътища непрекъснато се скъсява. Това означава, че въпреки безпрецедентната мобилизация на контролните органи, рискът не само не намалява, а се увеличава. Анализът е направен от екипа на Института за пътна безопасност. Ето и още от данните на експертите:

Черната математика на пътя
Януари: 1 загинал на всеки 20 ч. и 07 мин.
Февруари: 1 загинал на всеки 26 ч. и 53 мин.
Март: 1 загинал на всеки 27 ч. и 33 мин.
Април: 1 загинал на всеки 20 ч. и 34 мин.
Май: 1 загинал на всеки 16 ч. и 55 мин.
Юни: 1 загинал на всеки 15 часа.
Юли (до 24 юли): 1 загинал на всеки 14 ч. и 46 мин.
Само за четири месеца интервалът между два смъртни случая се е съкратил от близо 28 часа до под 15 часа. Това не е статистическо отклонение, а показател за задълбочаващ се системен проблем.

Какво показват данните?
1. Лятото увеличава риска, а системата не се адаптира
През май, юни и юли трафикът достига най-високите си стойности заради отпуските, туристическия сезон и международния транзит. При такава динамика рискът трябва да бъде управляван предварително. Вместо това институциите продължават да реагират едва след настъпването на тежките инциденти.

2. Физическият контрол достигна своя предел
В момента МВР използва максимален ресурс – екипи на „Пътна полиция“, „Охранителна полиция“ и Жандармерия работят денонощно. Въпреки това броят на загиналите не намалява.

Причината е очевидна – няма как с физическо присъствие да бъде ефективно контролирана пътна мрежа от над 60 000 километра. Колкото и полицейски екипи