11 юли 1995 г. Клането в Сребреница 

На днешния ден светът си спомня за кошмара в Босна и Херцеговина. На 11 юли 1995 година босненските сръбски сили нахлуват в Сребреница – град в защитената зона, охранявана от холандски мироопазващи сили на ООН. Жените, децата и възрастните са натоварени на автобуси и откарани извън града. 8 000 мъже и момчета остават.

Босненски сръбски войници дават шоколади на мюсюлмански деца, за да ги успокоят. Преди това те са ги отделили от бащите им.

Те са избити и погребани в масови гробове, пръснати около Сребреница. Холандските сини каски стават безучастни свидетели.

Конфликтът започва в средата на 1992 г., когато от Сребреница етническите мюсюлмани поставят началото на гражданска война. Те се обявяват за създаването на Босна и Херцеговина.

Кошмарът обаче идва през 1993 г.,

когато сръбската армия обсажда града. В продължение на 2 години в анклава липсват храна, лекарства и течаща вода, тъй като сърбите разрушават водопровода. Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за „зона за сигурност“ и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса „Дрина“, които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарната помощ.

Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери. Докато не идва трагичната за босненци 1995 г. Сребреница е превзета за шест дни през юли 1995 от сръбския корпус. В бягството си жителите на анклава се разделят на две – една колона от 10-15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Останалите 20-25 000 души остават изтласкани в най-северните части на анклава и са обкръжени от подпалени к