15 юни 1877 г. Започва Руско-турската освободителна война  

На 15.06.1877 г. руската армия форсира успешно Дунава при Свищов и се разделя на три отряда – Източен, под командването на княз Александър Александрович, от около 70 хил. души – насочени срещу укрепения четириъгълник Русе, Силистра, Шумен и Варна; Западен отряд от около 35 хил. души, под командването на ген. Криденер, тръгва към Видинската крепост, и Преден отряд с численост 12 хил. души, начело с ген. Гурко – за Търново, Балкана, Пловдив и Одрин. Тук е и Българското опълчение.

Преди това е Априлското въстание. През юни 1876 г. Сърбия и Черна гора воюват неуспешно с Турция, включват се хиляди български и руски доброволци. В края на 1876 г. се свиква Цариградската конференция на Великите сили, която решава на България да бъде дадена автономия, като тя бъде разделена на две области, включващи българските етническите територии.

Турция не зачита решенията на конференцията и Русия отговаря с ултиматум и започва мобилизация, като същевременно преговоря с Англия, Австро-Унгария и Германия и сключва военни спогодби.

На 12.04.1877 г. император Александър ІІ обявява война на Турция. Военните действия се водят на два фронта – Кавказки и Дунавски. В Дунавската армия се включва и Българското опълчение, нараснало от 6 на 12 дружини с около 10 хил. души със Самарското знаме и под командването на ген. Столетов.

Преминаването на руските войски при Свищов е една от сложните военни операции по време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. В един от първите варианти на плана за война срещу Османската империя, разработен през 1866 г., се предлага руската армия внезапно да форсира Дунав между Оряхово и Свищов, където реката е най-слабо защитена. В следващите варианти на пл