Актрисата Вяра Табакова пред ФАКТИ за срещата с Антонио Бандерас и думите: Ти трябва да знаеш, че си много добра!  

След триумфа на „Медея“ в Мадрид и бурните аплодисменти на испанската публика, българският театър продължава уверено да присъства на големите европейски сцени. Сред зрителите на спектакъла беше и световната звезда Антонио Бандерас, който лично поздрави Вяра Табакова. Пред ФАКТИ Вяра Табакова разказва за срещата с Бандерас, работата с режисьорите Деклан Донелан и Робърт Уилсън, както и за усещането българският театър все по-силно да излиза от периферията на европейския културен разговор.

– Г-жо Табакова, спектакълът „Медея“ буквално покори Мадрид, а билетите бяха разпродадени месеци предварително. Какво е усещането да играете пред публика, която приема българския театър с такъв възторг?
– Някога, като тийнейджърка, бях влюбена в Испания. Дори сериозно обмислях да уча в Испанската, но вместо това завърших Английската. Когато скучаех в някои часове, пишех в захлас ESPAÑA – MADRID. Пишех и най-ярките есета за Дон Кихот. Опитвах се да чета по-задълбочено Сервантес и Унамуно. И може би така някакъв вселенски план те отвежда след много години до голямата ти любов Испания – Мадрид, но през още по-голямата – театъра. Не играя за първи път пред чужда публика, включително и пред испанската (2005 година с представлението “Орфей и Евридика” на Лили Игнатова обиколихме цяла Испания от Ла Коруня до Барселона, Касерас, Саламанка). Откровено смятам, че няма по-взискателна публика от родната и по-сърдечна от испанската, тя е толкова безрезервно отдадена на това, което гледа. През годините съм си мислила, колко прекрасни представления не могат да се оценят заради езиковата бариера, но “слава на субтитрите”. С огромна гордост мога да кажа, че