Тито става пожизнен президент на Югославия на 7 април 1963 г. 

На 7 април 1963 г. е основана Социалистическата федеративна република Югославия (СФРЮ), като маршал Йосип Броз Тито приема пожизнен пост на държавен глава. СФРЮ наследява Кралство Югославия и съществува до разпадането си през 1991–1992 г. в контекста на Югославските войни. Неофициално държавата е известна и като Титова Югославия или Авнойска Югославия.

СФРЮ е социалистическа държава-федерация, състояща се от шест социалистически републики: Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. Към Сърбия са добавени две автономни области: Войводина и Косово и Метохия. Тази държава е формирана като политическо обединение на нов тип – социалистическа федерация, обединяваща различни народности и територии под обща федерална структура.

Историческият прелом идва през 1918 г., когато е създавано държавното образувание под названието Кралство на сърби, хървати и словенци. През януари 1929 г. крал Александър I налага диктатура и преименува страната на Кралство Югославия, с което за пръв път официално се налага терминът „Югославия“. След Втората световна война и окупацията, АВНОЮ обявява през 1943 г. намерението си да възроди държавата под името Демократическа федеративна Югославия, като оставя въпроса за република или кралство отворен.

На 29 ноември 1945 г. е конституирана Федеративна народна република Югославия като комунистическа държава. Първият председател на следвоенна Югославия е Иво Лола Рибар, а за министър-председател е Установено Йосип Броз Тито, какъвто спомен отбелязва и радиото Дарик. През 1953 г. Тито заема поста президент, а през 1963 г. е провъзгласен за доживотен президент. Именно през същата година държавата приема окончателното си име — Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ).