90 години от смъртта на великия писател и публицист Панаит Истрати – един от първите дисиденти.  

Румънецът Панаит Истрати (1884-1935), произхождащ от Браила, стана първата жертва на комунизма сред левите европейски интелектуалци, които през 203-те години naivно вярваха, че идеите на „великия Ленин“ ще преобразят света. Причината за това беше, че той се осмели да критикува Съветска Русия или Империята на Злото. През есента на 1927 година Кремъл тържествено отпразнува десетгодишнината от Великия Октомври. Истрати, който е утвърден френски автор с румънски корени (и вече е преведен и много популярен в България с произведения като „Кира Киралина“, „Хайдути“, „Чичо Ангел“, „Княгинята от Снагов“ и „Кодин“), е един от официално поканените гости. Посетил „люлката на социализма“, той е представен като официален гост не само в Русия, но и в съюзните републики, т.е. в нейните имперски територии: Украйна, Крим, Грузия, Армения и Кавказ. След това, заедно с приятеля си, писателя Никос Казандзакис, заминава за Гърция, където започва да води много агресивна комунистическа пропаганда и бива незабавно изгонен от властите в Атина. През 1929 г. двамата приятели, заедно със съпругите си, решават да направят обиколка из цяла Русия, преминавайки от Мурманск и Архангелск до Ереван и Баку, след което да се върнат в Ленинград и Москва. През този период Истрати е почти напълно преведен на руски и получава значителни хонорари за правата си като автор, включително и от киното, което адаптирало няколко негови романа и новели. По тази причина той разполага с достатъчно средства за своето дълго и мащабно пътуване. Той обикаля множество места и среща различни хора, което му помага да осъзнае Истината. Неговата „безкрайна увереност в Революцията“ постепенно се преобразува в протест срещу управляващата каста, наречена „новата класа“ от сърбина Милован Джилас. В следствие на това 16-месечно пътуване ще се появи малка, но проникновена книга, наречена „Към другия пламък, или Голата Русия“, която е известна още и като „Признанията на един победен“. Това е признанието на автор, който е крайно искрен и импулсивен, и който смята, че е противоположен на т.нар. „обективен наблюдател“.