20 години от кончината на талантливата певица Надя Харитонова.  

Надя Харитонова (родена на 26 април 1928 г. – починала на 27 август 2005 г.) имаше глас, който би могъл да озари всеки значителен театър в Европа. Като артистка и личност, тя беше много скромна и дори склонна да се само подценява, което е рядкост в нейната професия. Въпреки успешната си кариера, в известен смисъл тя оставаше в сянката на съпруга си – уважавания диригент Ромео Райчев, който има големи заслуги за Русе и България. На сцената в Русе Надя изиграла над 30 разнообразни и предизвикателни роли, след като 9 години (от 1948 до 1957) играла в Държавната опера в Стара Загора. Тя всъщност е родена в този красив южнобългарски град, известен с певците и поетите, където Ромео Райчев, който тогава е бил млад, я открива още докато е ученичка в девическата гимназия. Нейният глас е впечатляващ, обемен лиричен сопран, който е по-естествено развит, отколкото обучен (учи при известния баритон и добър вокален педагог Стойко Диков). Той ѝ позволява с лекота да се справя и с подраматични произведения. Тя прави своя дебют в Старозагорската опера в „Отвличане от Сарая“ на Моцарт, играейки главната роля на Констанца – доста трудно начало за начинаеща артистка без завършено музикално образование и сценичен опит. Успехът ѝ е толкова ясен, че още от началото на кариерата си се утвърдява като водеща певица в театъра на Стара Загора, а управлението постоянно повишава нейната категория и ѝ възлага нови важни задължения. Нейният великолепен, богат и усъвършенстван в италианската традиция глас се изтъква и в образи като Виолета в „Травиата“, Фрау Флут в „Ве селите уиндзорки“ на Ото Николай, Марженка в „Продадена невеста“ на Сметана и Мюзета в „Бохеми“ на Пучини. През 1957 година. Надя Харитонова идва в Русе, придружена от съпруга си, който е главен диригент, а тя е водеща колоратурна певица.