20 август 1968 г. Варшавският договор нахлува в Чехословакия 

Периодът на политическа либерализация в Чехословакия, която започва на 5 януари 1968 г. и продължава до 20-ти август същата година, когато Съветският съюз и съюзниците от Варшавския договор (с изключение на Румъния) окупират страната, се нарича Пражка пролет. България тогава е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет с решение на парламента през 1990 г. и по-късно по време на президентската визита на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г..

След края на Втората световна война Чехословакия влиза в съветската сфера на влияние, в така наречения Източен блок. Преди войната страната е една от най-силно развитите индустриални страни в Европа, но социализма я довежда до дълбока икономическа криза. За разлика от другите страни в Централна и Източна Европа, в Чехословакия комунистите идват на власт под формата на народно движение. О 1948 г. в страната e наложена еднопартийна система и властта е под контрола на комунистическата партия, която е под директен контрол на Съветския съюз. Реформите в държавата не довеждат до масови протести, каквито има в съседна Унгария.

Две са причините, поради които комунистическо движение получава подкрепата на част от народа:

Когато наближава края на Втората световна война, Сталин подписва споразумение с Чърчил и Рузвелт, според което Прага трябва да бъде освободена от Червената армия, въпреки че американските войски, под командването на генерал Патън, са могли да освободят града по-рано. Сталин не изпълнява споразумението, в което е записано, че след войната страната ще бъде управлявана от демо