15 юни 1826 г. Бунтът на еничарите 

На 15 юни 1826 г. еничарите издигат знамето на бунта, нападайки конака на еничарския ага Мехмеджи ага, който е предал интересите им. Опозицията на еничарския бунт се събира в двореца „Бейлербей“. Шейхюлислямът, кетхюдата Ага Хюсеин Паша и Махмуд Паша събират „опълчение“, а в действителност това били предварително набраните наемници в района на „Ялъ Кьошк“.

Падишахът и първият османски министър дават заповед за атака срещу бунтуващите се еничари и назначават за командири на опълчението Ага Хюсеин Паша и Мехмед Паша. Мехмед Паша и Ибрахим ага с предварително наетите „наборници“ открили артилерийски огън по разбунтувалите се еничари и сринали къщите им със земята, като в сблъсъка загинали около 1000 еничари.

През следващите няколко дена в щаба на „опълченците“ били докарвани на групи заловени еничари, които били екзекутирвани незабавно на място. Спасилите се от кървавото клане еничари потърсили сигурност в близката Белградска гора, но хората на султана ги обградили там и като подпалили растителността от всички страни ги изгорели живи.

За публично назидание, както и за публичността на новия османски ред, последван от реформи, останалите живи главатари на еничарския бунт или просто такива, били обесени публично. Последните 200 еничари били удушени по законите на войната, а телата им хвърлени в масов гроб.

През 1826 г. Махмуд II решава да реализира плана си и пристъпва към унищожението на корпуса. Този ден става известен от османските анали още като „Денят на благополучието“. За целта е създаден нов наемен армейски корпус по западен, т.е. френски революционен образец, който е изключително отричан и мразен от еничарите.