14 март 1897 г.: Закон за носене на български дрехи и обувки от чиновниците  

На тази дата през 1897 г. в България е обнародван Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници. Това събитие идва във време на възход и вдъхновение, когато българските управляващи предприемат различни мерки за защита и развитие на икономиката и предприемачеството, припомняйки изданието „С България в сърцето“. Протекционизмът е водещ стълб в икономическата политика на всички правителства от онзи период, което целяло укрепване на местното производство и търговия и подчертаване на националната индустриална сигурност.

Целта на закона е ясно очертана: да се подкрепят българските дрехи и обувки чрез насърчаване на производството и реализацията им на пазара. С принудителното носене на облекла и обувки от местно производство се очаква да се засили икономическата активност в сектора и да се осигури по-стабилно място на българската индустрия в търговията.

За неспазване на разпоредбите са предвидени конкретни наказания. Чиновниците са под угрозата от глоба в диапазона 10 до 60 лева. Фирмите и търговците, които продават вносни материали за облекло и обувки вместо български образци, се подлагат на по-строги санкции: глоба от 100 до 1000 лева и затвор от един до шест месеца. Законът е приет през 1897 г. в правителство начело с Константин Стоилов (19 май 1894 – 13 януари 1899 г.), като този акт остава символ на усилията за защита на българската индустрия и насърчаване на местното производство.