13 октомври 1944 г. Охрид със злато откупва живота на 25 български войници  

Има истории от Втората световна война, които не разказват само за битки и оръжия, а за хора, които в най-тежките времена избират да останат човеци.

Днешната история се случва в момент, когато България е прекратила дипломатическите отношения с Германия и вече е във война с бившия си съюзник, който предприема конкретни действия за неутрализирането на оттеглящите се от Македония български части.

Това припомня Националният военноисторически музей (НВИМ).

На 9 септември 1944 г. по-голямата част от 15-а пехотна охридска дивизия е обкръжена в района на Битоля. Над 5 хиляди български офицери, подофицери и войници са пленени и отведени в лагер.

Месец по-късно, когато от 8 октомври 1944 г. Българската армия вече води настъпателни действия в Македония, германските войски започват отстъпление по направлението Битоля – Охрид – Дебър. На 13 октомври в Охрид пристига германска моторизирана колона, с която са и 25 български войници от пленения 55-и пехотен охридски полк. Възползвайки се от слабата охрана, те успяват да избягат. И тогава охридчани правят нещо невероятно – отварят домовете си и ги укриват.

Германският комендант капитан ІІ ранг Майер Баумгартен поставя ултиматум: до 21 часа войниците да бъдат предадени, иначе квартал „Варош“ ще бъде унищожен с оръдеен огън.

След молба на кмета Илия Коцарев идва ново условие – до 14 часа на следващия ден охридчани трябва да съберат откуп. Първоначално по половин килограм злато за всеки войник, а по-късно сумата е намалена на 10 килограма общо. Но хората не предават нито един. Започват да носят всичко, което имат – венчални пръстени, нанизи с жълтици, обеци, гривни, златни часовници. Събират