11 март 1913 г.: Началото на атаката на българската армия срещу Одринската крепост  

На 11 март 1913 г. започва Одринската операция на Втора българска армия. Атаката е съсредоточена в източния сектор. Тя довежда до падането на Одринската крепост. Известна като един от най-здравите фортове в Югоизточна Европа, тя била защитавана от гарнизон, наброяващ 60 хиляди войници и офицери, 524 оръдия и 60 картечници. Нейните укрепления ограждали внушителна площ в размер на 250 кв. км. Строена от европейски специалисти, според военните експерти, можела да падне само след продължителна обсада в течение на няколко месеца и то единствено от най-елитната и модерна армия по това време в Европа – пруската. Тогавашните специалисти залагали главите си, че крепостта е непревземаема с щурм. Но тъкмо по този начин – с щурм – решават да я превземат българските войски. След Съединението на Княжество България и Източна Румелия, мечтата на българите е да присъединят към родината останалите в пределите на Турция наши територии, отнети ни с неблагочестивите решения на Берлинския конгрес през 1878 г. Използвайки като повод нарушаването на човешките права на нашите сънародници в Турция и зверското потушаване на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., България сключва съюз с християнските балкански държави, подкрепен от руския император, и започва своята поредна освободителна битка, останала известна в историографията като Балканската война. Началото ѝ е поставено през есента на 1912 г., като още първите сражения завършват с успех на християнските сили над турците. На 29 октомври с. г. поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършат разузнавателен полет със самолет „Албатрос Ф-3” и пускат две бомби – т. нар. „одринки” над га?