1 ноември 1922 г.: Последният султан на Османската империя слиза от престола 

На 1 ноември 1922 г. абдикира последният султан на Османската империя Мехмед VI.

Роден е през 1861 г. в Истанбул. Той става султан на 4 юли 1918 г., след като законният наследник на Мехмед V Решад Юзуф Иззетин, се самоубива.

Новият султан идва в тежки за империята години, започнали с революцията на младотурците и приключили с разгрома ѝ в Първата световна война. Френски и британски войски са окупирали обширни територии в Близкия изток, които от векове са били притежание на султана.

Подложен на натиск от Запада Мехмед VI е принуден да приеме Севърския договор. Това е мирен договор подписан в парижкото предградие Севър (Sèvres) между държавите – победителки в Първата световна война и Османската империя. Парафиран е на 10 август 1920 г. и е част от Версайската система от договори.

От страна на Османската империя е приет от султана Мехмет VI, който се стреми да запази трона си, но движението на младотурците начело с Кемал Ататюрк отхвърля договора.

Основните клаузи в договора са териториални, военни и юридически.

Териториалните клаузи са свързани с разделянето на османските територии между победителките.

– Франция получава Ливан и Сирия, а Дулкадир и Киликия остават под френско влияние.

– Италия получава като зони на влияние Тарс, Анталия, Кония и части от централен Анадол и получава потвърждение за прякото присъединяване на Додеканезите към своите територии.

– Армения получава Ерзурум и земите около езерото Ван, заедно с областта Трабзон.

– Гърция получава Източна Тракия, заедно с Егейските острови и под формата на зона на влияние областта около Измир. След изтичането на 5 години, в областта се предвиждало да се проведе реф