Ядрената програма на Иран: рентабилна ли е 

Мирните преговори между Съединените щати (САЩ) и Иран в Исламабад не успяха да доведат до споразумение, като един ключов въпрос се оказа основната пречка: ядрената програма на Иран. Ядрените амбиции на Иран са най-голямото препятствие пред нормализирането на отношенията със Запада вече повече от две десетилетия и бяха посочени като основен фактор зад съвместните американско-израелски бомбардировки тази година и през лятото на 2025 г.

Ядрените амбиции на Иран: нереалистични или лъжливи?

Официално заявената цел на Техеран е производство на електроенергия, както и енергийна сигурност, а не създаване на ядрено оръжие. Наличните данни обаче сочат друго. Иран обяви, че планира да увеличи капацитета си за производство на ядрена електроенергия до 20 гигавата до 2041 г.

Атомната електроцентрала „Бушер“, построена с помощта на Русия в Южен Иран и въведена в експлоатация през 2013 г., има капацитет от 1000 мегавата и остава единственото действащо ядрено съоръжение в страната. Тя осигурява около 1% от общото производство на електроенергия в Иран, което в голяма степен разчита на природен газ и петрол.

„Иран притежава едни от най-големите запаси от природен газ и петрол в света, което позволява производство на електроенергия на значително по-ниска цена от ядрената“, казва за ДВ Умуд Шокри, старши гостуващ изследовател в университета „Джордж Мейсън“ в САЩ. „На практика енергийният микс на страната остава доминиран от природния газ, докато ядрената енергия има малък дял от единствения работещ реактор в Бушер.“ За да се компенсира съществуващият недостиг от 25 000 мегавата в електропреносната мрежа на Иран, би трябвало да се изградят