Цветанка Андреева: Радев управлява своята политическа кариера. Но в чисто идеологически аспект не може да приеме етикет.   

„ПП-ДБ трудно обясняват дори пред собствения си електорат защо ще удрят правителството в момент, в който изпълнява една и от техните главни цели – влизането в еврозоната“. Това заяви пред БНР политологът Цветанка Андреева.

„Големият проблем е, че нямат тема. Да искаш вот на недоверие без тема показва политическа неподготвеност и самоцел – просто да удряш по правителството, а не да го критикуваш рационално.

Самата коалиция не си е отговорила на въпроса как би участвала във властта. Те трябва да мислят повече за включването си в един проевропейски формат на правителствена коалиция, отколкото да се ситуират като опозиция. Необходимо е да преосмислят собственото си политическо основание да съществуват“.
Това, че правителството е заложник на „ДПС – Ново начало“ е по-скоро интерпретация на опозицията, смята Андреева.
„Пеевски вече е наследник на историята на ДПС, а във възлови моменти Движението винаги се е държало проевропейски и пронатовски“.
Влизането в еврозоната не е единствената цел, която може да задържи партиите в управляващото мнозинство заедно, смята политологът.

„Другата важна цел при създаването на тази коалиция беше нормализирането на политическия живот и връщането на властта в институциите. Кризата беше изкарала властта от институциите. Станахме свидетели на управление на една служебна власт, но без парламент, без всякакъв контрол. Служебните кабинети надвишаваха правомощията си.
Алтернативата кризата отново да се възроди след едни избори дава легитимност на това правителство. Поне до момента, в който системата не е толкова стабилизирана, че едни следващи избори да гарантират алтернатива на това управление. В момента не виждаме такава“.

Румен Радев дирижира собствената си политическа кариера, отбеляза още Андреева в предаването „12+3“.

„Нещо, което не е много добре, когато се прави през ресурса на президентската институция.

Големият проблем е, че чисто идеологически той не може да си сложи етикет“.

За това, че президентът е противник на влизането в еврозоната може да съдим по цялостното му поведение през двата мандата, посочи обаче тя.

Опонентите на това да се влезе в еврозоната имаха много масирана и добре проведена идеологическа пропаганда, отбеляза политологът.
„Съумяха в социален смисъл да заиграят със страховете на хората и да ги превърнат в оръжие. Страховете обаче са свързани с първоначалния етап на въвеждане на еврото, а не с геостратегическата ориентация на България.

Колкото по-голямо е парламентарното мнозинство, което застава зад присъединяването ни към еврозоната, толкова по-силно е и правителството. Критиците тук се стопяват“.

Правителството е стабилно, защото успява да изпълнява целите си, поясни Андреева.

„Бяха избрани регулатори, институциите действат, парламентът е налице, включително и като опозиция.

Дори протестите, които наблюдаваме под организацията на „Възраждане“ са много важни, защото общественото мнение се ориентира в това, че има две алтернативи. Едната е сближаването и евроинтеграцията. Присъединяването към еврозоната е сочено като последен стадий от този етап. Другата алтернатива е доста по-неясна – тя е евроскептичната, която ни отдалечава от Европа и ни хвърля в една доста по-сива и неясна зона.
Колкото повече Костадинов крещи по улиците, толкова повече обществото ще се плаши от алтернативата, която той и евроскептиците предлагат. Вярвам в обществения разум и че той трябва да избира между алтернативи“.