Цар Калоян овладява Варна от Византия на 24 март 1201 г.  

На 24 март 1201 година България под управлението на цар Калоян завоюва Варна от византийските сили. Варна представляваше стратегически важна крепост, която се намираше под византийски контрол и представляваше пряка заплаха за българската държава. Крепостта е силно защитена – от морето от една страна и с дълбок ров от останалите три.

Калоян обкръжава Варна от три посоки, а гарнизонът оказва твърд отпор. Българите построяват висока обсадна кула, колкото е размерът на стената, и я обръщат в рова. Така тя се вплъзва в крепостната стена, позволявайки на българските войски да проникнат и да превземат града след тридневни боеве. Калоян заповядва пленените ромеи да бъдат хвърлени в рова и погребани живи под пръст.

Георги Акрополит отбелязва, че Калоян отмъщавал за злодеянията, които император Василий извършил спрямо българите. Според него Василий се нарекъл „ Bulgarian killer“, като Калоян се определял сам като „ roma killer“.

За обсадата Варна пише и византийският историк Никита Хониат. Той твърди, че Калоян, макар да празнувал Великден и да не се свени от името Христово, насочвал пленените живи в рова и ги заравял живи с пръст, докато рова се запълни. Така мястото се превърнало в общ гроб. След разрушаването на крепостните стени той се завърнал в Мизия и отбелязал деня с подобни жестокости и кървави помени.

Към края на 1201 година между България и Византия започват преговори за мир, които се финализират с подписването на мирен договор в началото на 1202 година.