Три фактора ще определят дали петролната ситуация в Иран е исторически пробив или нова реалност. 

Пазарът на петрол в световен мащаб се промени коренно след началото на конфликта – част от държавите, като Япония например, която от 1978 г. има стратегически петролен резерв, го използва за пръв път сега. Други държави също предприемат безпрецедентни до момента мерки, за да осигурят необходимия петрол, за нормална работа на предприятията си и нормалния живот на хората. С всеки изминал ден, обаче става все по-трудно. Свидетели сме на макро шок и в такъв момент три променливи са от най-голямо значение – мащаб, продължителност и вторични ефекти. При иранския конфликт мащабът на смущенията вече е видим. Ограниченията върху трафика през Ормузкия проток премахват значителен дял от световните доставки на петрол и други стратегически материали от международните пазари. Продължителността на конфликта остава несигурна. Атаките срещу енергийната инфраструктура продължават, трафикът на танкери все още не се е нормализирал и Иран е сигнализирал както за готовност, така и за капацитет за ескалация, включително чрез потенциални минни операции в пролива. Въпреки че американските представители са повдигнали въпроса за възможността за пауза във военните операции, резултатът от конфликта зависи от реакцията, сплотеността на ръководството и готовността на Иран да се върне към преговорите. Стратегически, удължаването на смущенията увеличава влиянието на Техеран. Когато времето е критично, липсата на спешност за деескалация сама по себе си е информативна. В крайна сметка, вторичните ефекти ще зависят от това как мащабът и продължителността си взаимодействат. Краткотрайно прекъсване може да генерира временна нестабилност в цени?