Повечето планети в нашата галактика може да нямат ядро 

Край на класическата илюзия, че далечните светове в Космоса задължително приличат на нашата родна Земя. Най-новите астрофизични изследвания, публикувани на авторитетната платформа за препринти arXiv и страниците на The Astrophysical Journal, буквално взривиха досегашните научни догми. Оказва се, че лъвският пай от планетите в Млечния път изобщо нямат обособено твърдо ядро в традиционния смисъл на думата. Тази хипотеза хвърля напълно нова светлина върху мистериозното вътрешно устройство на т.нар. под-Нептуни – небесни тела, които по размери застават гордо между Земята и ледения гигант Нептун.

Досега всеки учебник ни учеше, че скалистите планети са като матрьошки – плътно метално сърце от желязо в центъра, обвито от дебела камениста мантия, кора и тънък газов воал. Учените от престижни изследователски центрове обаче решиха да изчислят как се държат водородът, желязото и скалообразуващите минерали под влиянието на умопомрачителните температури и налягания в недрата на под-Нептуните. Резултатите са стряскащи: прехвърли ли се термометричната граница от 3700°C, водородът и разтопената скала спират да се държат като олио и вода. Вместо да се разделят на слоеве, те се втечняват и се смесват в хомогенна, клокочеща и нажежена до червено супа, която изпълва планетата почти до самия ѝ център.

Всичко опира до едно просто, но критично съотношение. Проучваната космическа архитектура показва, че ако водородът заема под един процент от общата маса на планетарното тяло, той кротко се утаява в познатото твърдо ядро. Надскочи ли се тази бариера обаче, вътрешната структура претърпява пълна метаморфоза – няма скрито метално сърце, няма дефиниран