Планетата Меркурий се свива 

Меркурий продължава да изненадва астрофизиците с геоложката си еволюция. Публикувано наскоро изследване в авторитетното научно издание Geophysical Research Letters разкрива, че процесът на планетарно свиване протича с между 10 и 30 процента по-бързо, отколкото сочеха досегашните изчисления. Анализът показва, че от момента на своето раждане преди 4,5 милиарда години до днес най-малката скалиста планета в Слънчевата система е загубила близо 23 километра от първоначалния си диаметър.

Основната причина тази мащабна компресия да остане скрита за науката толкова дълго време се крие в бурната история на небесното тяло. Непрекъснатият астероиден бомбардиращ огън през еоните е разпръснал огромни количества скални отломки, които буквално са затрупали и маскирали геоложките хребети и гънки. Сравнявайки съществуващите карти с нови топографски модели, изследователският екип установява, че в зоните с най-силно изразен и неравен релеф следите от свиването просто са били заличени под слоевете прах и метеоритни отломки.

За да заобиколят този визуален проблем, учените са насочили вниманието си към по-гладките региони на повърхността, където тектоничните деформации са останали сравнително съхранени. Резултатите потвърждават, че охладителният процес на планетата генерира значително по-агресивно компресиране на скалистата ѝ кора. Според водещия автор д-р Гаку Нишияма от Института по планетология към Германския аерокосмически център (DLR), тези данни сочат или към наличието на много по-масивно метално ядро с ниско съдържание на леки елементи като силиций, или към значително по-висока начална температура на планетата при образуването ѝ