От първо лице: Чудо, което извисява…. С болка за унизената българска култура 

„Културата е чудото, чрез което човешкия вид извисява и продължава своето съществуване”, писа през 1989 г. в предговора към една от своите книги големият поет и преводач Николай Кънчев (1925 – 2007). Да, но 35 години след този текст се убедихме, че на културата у нас не се гледа като „чудо, което извисява”. Тя, културата, за нашите неуки и бездуховни управници е вече „последната дупка на кавала”. Ние сме с най-мизерния бюджет за култура и първи по рушене и съсипване.

И тази разрушителна тенденция се засили особено след като ГЕРБ завзе властта. Поредицата необмислени реформи на кабинетите на Костов и особено трите разрушителни управления на „еднокнижника от Банкя” за кратко време разрушиха граденото с десетилетия от държавата и нейните творци. Тук ще спомена и друга поредица – от некадърни министри, начело с Вежди Рашидов. А закриването на театри, филхармонии, оркестри, ансамбли, библиотеки, музеи, галерии, културни центрове, фестивали, което се случи преди време у нас, в европейска България, беше без прецедент в Европа и света. Защото да затвориш театър или музей е все едно да разрушиш храм. Равно е на престъпление, на голям грях, за който няма прошка!

Днес дори в азиатски страни като Турция, Дубай, Южна Корея, Казахстан, Китай, Тайван, където европейската култура бе доскоро непозната, се откриват оперни театри и симфонични оркестри (строят се разкошни сгради – дворци за тях), основават се конкурси и фестивали на голямата музика, докато у нас вече всичко безжалостно се руши. Руши се и заради системата на финансиране и управление, заради неподдържаната от държавата база – неремонтирани ог години, дори рушащи се сгради. И най- вече