Новата реалност на бойното поле: защо Русия и Украйна не могат да постигнат решителна победа? 

Операция „Вивалди“ на украинските въоръжени сили северно от Славянск показва защо нито Русия, нито Украйна успяват бързо да променят хода на войната. Настъплението е донесло на Киев оперативен ефект, но напредването е било ограничено до 10–20 километра след месеци подготовка. Основният метод и от двете страни остава просмукването на малки щурмови групи, а не широкомащабната механизирана маневра.

Как е подготвена операция „Вивалди“

Украинските военнослужещи, участвали в операцията, твърдят, че са използвали нова тактика, но не разкриват подробности, за да могат отново да се възползват от слабостите на руската армия. Според бившия командир на 3-и армейски корпус Андрей Билецки подготовката е започнала още през май.

Първоначално украинските сили са насочили усилията си към снабдяването на спомагателните подразделения на 20-а общовойскова армия на Русия, разположени северно от Лиман. Сред тези подразделения са оператори на дронове и екипи за радиоелектронна борба – елементи, които осигуряват разузнаването и защитата на руските позиции.

След продължителното отслабване на тази система украински щурмови групи са настъпили от запад, север и юг. Те са атакували руските позиции около Новоселивка, Шандриголово, Колодязи и Нове. Така предните части на 20-а армия са загубили значителна част от разузнавателните и огневите си средства и са оставили почти всички позиции западно от река Черният Жребец.

Американски доброволец от 3-и армейски корпус е сравнил подготовката с „лавина в планината“ – бавен процес, при който промените се натрупват, преди масата да се срути. При Черният Жребец обаче украинското настъпление е