Крум Зарков на Първи май: Нека заедно извоюваме правата си! Втори живот и втора държава нямаме!  

Благодаря ви, че сте тук и поставяте България на картата на социалистическите леви движения по целия свят! Днес навсякъде, на всеки континент и във всяка страна, има хора, които продължават нещо, започнало отдавна. Борба за справедливост и за достойнство. Някъде са стотици, другаде са стотици хиляди, различни по националност, по етнос, по религия, но са обединени от разбирането, че силата на труда може и трябва да се противопостави на огромната и смазваща мощ на капитала. И вие сте част от това движение! И когато някой каже, че ви няма, отговорете му: „Не, драги, ние сме навсякъде!“.

Има една малка, но вечно доминираща класа, която и днес, в България и Европа, казва: „Стига с този Първи май. Това е отживелица. Нима не добихте правата си? Нима те не са включени в законодателството?“. Да, действително имаме Кодекс на труда и придобити права. Когато в края на 19-ти век чикагските работници излизат на улицата да се разбунтуват с едно ясно искане – осемчасов работен ден, за да могат да имат други осем часа да си починат и други осем за себе си, за семействата си, за да живеят – успяват да го извоюват. И днес, благодарение на тяхната борба и на много други, тази норма е залегнала в нашето законодателство.

Но така ли е наистина? Не стоим ли със затворени очи пред една друга действителност? Как биха обяснили хората от доминиращата, но малка класа на какво се дължат епидемиите от различни физически и психически разстройства? На какво се дължат изтощенията, прегряванията и депресията? Нима не виждаме, че огромната част от нашите трудещи се сънародници работят далеч над работното си време? Правят го по подразбиране, без никой да им каже, без доп