Конфискуването на автомобилите на 270 българи заради чужд лизинг 

През 2025 година над 260 българи са изгубили законно закупените си автомобили заради мащабни лизингови измами, които удариха Западна Европа. Жертвите купуват автомобили тип „нов внос“ и ги регистрират без проблем в Пътна полиция, но години по-късно разбират, че превозните им средства са издирвани от Интерпол като крадени. Най-големият брой конфискувани коли са върнати в Германия и Нидерландия.

Основната схема засяга нормативни вратички и практики на лизингодателите зад граница. Според криминалисти пред вестник 24 часа в повечето европейски страни собственикът на колата по документ е човекът, който я кара, докато у нас тя се води на фирмата. Схемата работи просто: чужденец продава колата на български търговец, после спира да плаща вноските и обявява колата за открадната. Автомобилът се препродава в България и новият собственик преминава успешно първоначална регистрация, тъй като към онзи момент возилото още не фигурира в Шенгенската информационна система (SIS). Само когато чуждите власти стартират официална процедура срещу длъжника, рамният номер попада в международните масиви. Когато българските полицаи спират шофьора за рутинна проверка, те конфискуват автомобила с протокол за доброволно предаване. Следва дву-имесечен срок, през който чуждата държава решава дали ще прибере колата. В някои куриози, за да спести транспортните разходи, лизингодателят предлага на измамения българин да откупи превозното средство повторно за част от реалната му стойност.

Втората популярна линия на измами разчита на подправени регистрационни бланки, най-често от Нидерландия. Документите са оригинални по форма, но съдържанието им е манипулирано, за да изглежда законно. Развитието на тези схеми се допълва от различни манипулации с документацията и използване на международни канали за легитимиране на сделките, които затрудняват навременното разкриване и обратно изтръгване на откраднатите автомобили. В резултат хиляди автомобили попадат в мрежи за кражби и използване в различни държави, а пострадалите българи се оказват в ситуация да търсят правата си след дълги съдебни и административни процедури.