Кога атаките срещу цивилна инфраструктура стават военни престъпления? 

Разрастващият се конфликт с Иран доведе до въздушни удари по инфраструктурата в Близкия изток и заплахи за нанасяне на удари по нефтопреработвателни съоръжения, електроцентрали и заводи за обезсоляване на морска вода, които снабдяват цивилното население – действия, които според някои експерти може да бъдат смятани за военни престъпления.

Какво гласи международното право?

Женевските конвенции от 1949 г. за хуманитарното поведение по време на война забраняват нападения срещу обекти, считани за жизненоважни за цивилното население: „В никакъв случай не се предприемат действия срещу тези обекти, които биха могли да доведат до недостиг на храна или вода за цивилното население, до степен, че да предизвикат глад или да го принудят да се премести.“

Те изрично забраняват нападения срещу „обекти, които са незаменими за оцеляването на цивилното население, като хранителни продукти, земеделски площи за производство на хранителни продукти, реколта, добитък, съоръжения и запаси за питейна вода и напоителни съоръжения…“

Издавани ли са заповеди за арест заради посегателства срещу инфраструктурата в други конфликти?

Международният наказателен съд се позова на атаките срещу жизненоважна инфраструктура, като електроцентрали и нефтопреработвателни заводи в Украйна, в издадените от него заповеди за арест на политически и военни лидери в Русия.

През юли 2024 г. Международният наказателен съд (МНС) повдигна обвинения на Сергей Шойгу, бившия руски министър на отбраната, и на началника на генералния щаб на руските въоръжени сили Валерий Герасимов във военни престъпления заради нанасянето на удари по енергийната мрежа на Украйна в р