Как езерото Солтън от рай се превърна в ад 

Мишел Дуган-Делгадо страда от астма, поради което винаги носи инхалатор и маска за лице, когато излиза – ако вятърът се усили и се извие прашна буря. „Знам, че за мен не е безопасно да излизам навън. Трябва някак да се защитя“, казва жената за ДВ.

Ако в белите ѝ дробове попадне прах, това може да предизвика астматичен пристъп. Невидими бактерии, гъбични спори и вируси, пренасяни от праха, също могат да причинят животозастрашаваща инфекция. „Ако съм навън и се извие прашна буря, има много голяма вероятност да се заразя, което означава, че ще се озова в болница“, обяснява Мишел Дуган-Делгадо.

Тя познава отлично опасностите – многократно е била хоспитализирана. Астмата вече е донесла много страдания на семейството ѝ: през 2009 година по-малката ѝ сестра Мари е починала от астматичен пристъп на 16-годишна възраст.

Дуган-Делгадо живее в долината Коачела, селскостопански център в далечния юг на Калифорния, заобиколен от пустиня. Тя смята, че лошото качество на въздуха в района е причината за болестта на сестра ѝ.

Прашен въздух край изчезващото езеро

Прашните бури са често срещани в региона, в който живеят около 500 000 души. Основен източник на този прах е огромното езеро, което пресъхва. С площ от около 888 квадратни километра, Солтън е най-голямото езеро в Калифорния. Но то бързо изтлява. Когато ветровете духат над откритото дъно на езерото, те понасят изсъхналите седименти, предизвиквайки опасни прашни бури.

Установено е, че децата, живеещи близо до езерото, страдат много по-често от астма. Резултатите от проучване сред над 700 деца в начална училищна възраст сочат, че 24 процента от тях имат астма. Това е в пъти повече от средното за странат