Илия Кръстев (БРАИТ) пред ФАКТИ: Първият бюджет в еврозоната трябва да покаже каква икономика иска да бъде България  

Първият държавен бюджет на България след присъединяването към еврозоната се превърна в една от най-дискутираните теми в икономическия дебат. Достатъчни ли са заложените мерки за гарантиране на фискална устойчивост, какъв сигнал изпраща бюджетният дефицит към инвеститорите и какви политики са необходими, за да остане страната конкурентоспособна в условията на засилваща се глобална конкуренция? Пред ФАКТИ говори Илия Кръстев, председател на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ).

– Г-н Кръстев, определихте бюджета за 2026 г. като първия реален тест за България след влизането в еврозоната. Издържа ли държавата този тест според вас, или още в първата година изпращаме грешен сигнал към инвеститорите?
– Бюджетът за 2026 г. е първият реален тест за България като член на еврозоната, защото за първи път пазарите и инвеститорите ще оценяват не само дали страната отговаря на критериите за членство, а каква фискална политика ще провежда занапред. Именно затова този бюджет има значение, което надхвърля рамките на една бюджетна година.
БРАИТ приветства мерките за ограничаване на част от автоматичните разходи и за оптимизация на публичния сектор. В същото време считаме, че те не са достатъчни, за да променят основния проблем – високия бюджетен дефицит и липсата на достатъчно амбициозна политика за повишаване на конкурентоспособността.
Не бих казал, че България е „издържала“ или „не е издържала“ този тест. По-важното е какъв сигнал изпращаме. Когато при условия на икономически растеж и ниска безработица държавата планира висок дефицит, инвеститорите логично си задават въпроса доколко публичните ф