Изчезналият ден в България: 1 април 1916 г.  

1 април 1916 г. в България остава в паметта под прозвището „изчезналият ден“, защото законът решил да не следва 1 април след 31 март 1916 г. и да започне времето според новия стил от 14 април 1916 г. Причината е навлизането на Григорианския календар, което се налагало заради съюзничеството на България с Германия и необходимостта от унифициране на календарите. Това решение обхванало вътрешната политика и административното време на държавата, за да се постигне по-голяма синхронност с останалите държави.

След оживени тридневни дебати в 17-ото Народно събрание бе приет законът „За въвеждане на Григорианския календар“ на 14 март 1916 г., понеделник. Законът бил оповестен чрез публикуване на 21 март същата година. В съдържанието на закона е записано промяната: от първия април 1916 година времето в Царство България ще се брои според новия стил – Григорианския календар. Денят 31 март 1916 година остава последният ден, който се брои по стария календар, а следващият ден влиза в сила с дата 14 април 1916 година, започвайки новото време в Царството.

В едно характерно упоменаване още в началото се вижда парадоксът: законодателят посочва „От първий април“, 1916 година, като начало на новото време, въпреки че такава дата в реалността всъщност никога няма да съществува. Важно е да отбележим, че въпреки официалното приемане на Григорианския календар през 1916 г., Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар до 1968 г. През тази година е възприето т.нар. „поправен Юлиански“ календар със специалното Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква № 5953. Оттогава църковните празници се отбелязват по новия стил, докато подвижните празници, като Възкресение Христово и свързаните с него датни, се изчисляват според Юлианския календар, т.е. по стар стил.