За музиката, медиите, младите, за „Кръв и чест“… 

Музиката и младите, е наистина болна тема, при това забравена от повечето институции и медии у нас. А се оказа, че е пряко свързана с този бърз и непрестанен процес на „опростачването на нацията“, започнал веднага след преломната 1989 г. Защото дотогава имахме реномето на една културна, образована държава, в която за естетическото възпитание на младите хора се полагаха отделни, сериозни грижи. За малките имаше „Знаме на мира“ – програма за детско творчество, при това международно призната, освен него движението „Българска музикална младеж“ по модела на „Jeunesses musicales“ от Париж.

И най-ценното – имахме: младежки симфонични оркестри, младежки духови музики, детски и средношколски хорове, детски оперети и какви ли не още състави. При това, към всяко учебно заведение и читалище. Имаше и сериозни образователни програми на ниво училище, община, окръг. Музикалните институти – опери, оркестри, ансамбли, бяха задължени да работят по специални програми с младите слушатели и зрители дори и в малките населени места. Имаше популярни музикални лектории с много и добре подготвени и всеотдайни лектори. Учителите по музика водеха редовно своите възпитаници на опера и на концерт. Издателство „Музика“, МОН и „Балкантон“, издаваха дори специална литература и записи за тях. И какво се случи само след няколко години? Пълна ликвидация! Тотална естрадизация, чалгизация и в крайна сметка – „опростачване“. Родиха се „феномени“ от рода на: ТВ „Планета“, Шоуто на Слави, Азис и Глория, Софи, Криско и Ванко 1, „Рок междучасие“, радио „Веселина”, радио“Вероника“, а Димитровград стана център- производител на чалгата и получи дори субсидии от културното ни министерство…