Защо медицинските хеликоптери не спасяват достатъчно човешки животи  

Смъртта на мъж в планината отново постави на дневен ред въпроса защо системата за въздушна спешна медицинска помощ в България не работи ефективно почти две години след старта си. Случаят отвори редица въпроси – защо медицинските хеликоптери рядко се използват при пътни инциденти, защо първичните спасителни мисии са малко и защо проектът за изграждане на системата остава в застой. На теория въздушната спешна помощ трябва да достига директно до мястото на инцидента и бързо да транспортира пострадалите до лечебно заведение. На практика обаче системата извършва основно спасителни операции в планината или транспортира пациенти между болници, става ясно от репортаж на NOVA. Статистиката показва сериозна разлика с други европейски държави. За близо две години в България са извършени около 200 мисии, докато само за една година в Австрия те са над 21 000. Един от основните проблеми е малкият брой т.нар. първични мисии – случаи, при които хеликоптерът се изпраща директно на мястото на инцидента, за да транспортира пострадал до болница. Друг сериозен проблем е изграждането на базите за хеликоптерите. Към момента функционират само бази в София и Сливен, въпреки че първоначалният план предвиждаше шест. От системата за въздушна медицинска помощ отказаха коментар. Според Димитър Димитров от Българската лавинна асоциация проблемът е в липсата на добре изградена система. „Системата за въздушна спешна помощ беше дългогодишна битка. Дълго време държавата се противопоставяше заради финансирането. Когато получихме европейска подкрепа, тя беше създадена, но най-важното – самата система – липсва“, коментира той. По думите му в мо?