Защо вече не се използва оловен бензин и каква е разликата му с безоловния 

Десетилетия наред звукът от авансовото детониране на горивото в цилиндрите беше основният враг на инженерите, а решението изглеждаше почти магическо. Добавянето на тетраетилолово в горивните смеси успяваше за броени секунди да повиши октановото число и да осигури гладка работа на двигателите с висока степен на сгъстяване. В продължение на почти век това химическо съединение с формула Pb(C₂H₅)₄ властваше по колонаките в Европа и света, превръщайки се в стандарт за автомобилната индустрия още от 20-те години на миналия век. Малцина обаче си даваха сметка, че зад подобрената динамика на силовите агрегати се крие силно токсичен компонент, който бавно отравяше въздуха в градовете и причиняваше неизмерими щети върху човешкото здраве.

Промяната в нагласите дойде с навлизането на по-строгите екологични норми и техническата еволюция на самите автомобили. Оловото се оказа напълно съвместимо с класическите чугунени блокове, но катастрофално за съвременните екологични системи. С появата на първите каталитични конвертори и ламбда сонди стана ясно, че тетраетилоловото мигновено необратимо ги отравя и изважда от строя. Точно поради тази причина Европейският съюз предприе решителни стъпки за окончателното му изваждане от употреба още през 90-те години, а в България продажбата му по бензиностанциите бе окончателно преустановена в началото на новия век. В световен мащаб последната капка оловен бензин за масовия транспорт бе заредена официално през 2021 година, поставяйки край на този опасен технологичен период.

Днес напредналите рафинерии на Стария континент разчитат на коренно различни, безопасни методи за постигане на в