Защо бензиновата система на колите с АГУ има нужда от специална грижа 

Предвид скъпия бензин, спестяването от разходи за гориво чрез монтиране на газова уредба се превърна в една от още по-предпочитаните тактики за българския шофьор. У нас пропан-бутанът отдавна се е доказал като истински спасителен пояс за семейния бюджет, особено при сериозен ежедневен пробег. Без значение дали става въпрос за таксѝ, работен бус, тежък високопроходим автомобил или малка градска кола, икономическата логика е желязна – цената на километър пробег е осезаемо по-ниска.

На фона на непредвидимите пазари, логистичните предизвикателства и постоянните флуктуации в цените на петролните деривати, родните водачи развиха нов навик. За да си вържат гащите срещу неочаквани скокове по бензиностанциите или евентуален недостиг, много хора предпочитат винаги да поддържат резервоара пълен догоре. И докато при стандартните превозни средства това е напълно резонно, при колите на газ се задейства един доста коварен капан.

Работата е там, че горивото в резервоара на газифицираната машина се изразходва със скоростта на костенурка. Моторът стартира на течно гориво, достига оптимална работна температура и автоматично преминава на алтернативното захранване, оставяйки щатната горивна уредба да почива в дълбок зимен сън. Огромна грешка е обаче да се мисли, че тази система няма нужда от грижи, а собствениците обикновено се сещат за това едва когато колата започне да „кашля“ и да губи мощност.

Истината е, че този тип превозни средства не спират да бъдат конструирани за работа с традиционното гориво. Цялата периферия – от резервоара, през помпата, магистралите, та чак до фините инжектори – е там и изисква адекватна кондиция.