Доц. д-р Георги Цанков: Талантлива и безсмъртна пиратка отново идва при нас, жадни за автентична поезия.  

Вчерашната вечер беше изключително емоционална, посветена на незабравимата Ваня Петкова. Тя беше почетена от нейното талантливо и енергично дете, Оля Ал-Ахмед, с моноспектакъла „Аз съм Сириус“, за който несъмнено голяма роля играе и нейният внук Джозеф Ал-Ахмад. Събитието ме накара да спомена моя текст за две великолепни книги на „Книгомания“ – антологията „Аз съм Сириус“ и незавършения роман „Бог е любов“, възстановен и подготвен за печат от Оля. Тук е текстът, който съставих в края на изминалата година. Двете изключително красиво оформени събития в културния ни живот отразяват таланта и уникалността на една от най-значимите ни поетеси – Ваня Петкова. Много мъже в миналото се страхуваха от нейната избухливост, а легенди за нейната чувствена свобода бяха разпространени. В същото време, младите запомняха наизуст някои от най-смелите ѝ стихотворения. Антологията „Аз съм Сириус“, която включва магични илюстрации от семейния архив на поетесата, е изготвена от нейната дъщеря Оля Ал-Ахмед, журналистка и общественичка, в сътрудничество с внука ѝ, актьора и режисьора Джозеф Ал-Ахмад. Ваня носи в себе си гени от руски бели гвардейци-емигранти, гърци и българи. Вероятно именно затова тя притежава космополитно съзнание и свободно владее и превежда от седем езика. Поезията й е публикувана на пет континента и е преведена на 13 езика, включително арменски, японски и арабски. Шедьоврите в сборника „Аз съм Сириус“ звучат още по-силно, когато ги прочетем отново в контекста на недовършения роман на Ваня Петкова „Бог е любов“, който дъщеря ѝ нарича „изповед на една свята грешница“. Когато започвам тази книга, трябва да призная, че вече 20 години я нося в себе си и извън себе си, натрупвайки житейски опит и наблюдения, както и преживявайки страдания, болка, дискриминация и физически насилия от страна на обществото и системата.