„Децата припаднаха, а от носовете им течеше кръв.”  

Инцидентът в Чернобил на 26 април 1986 г. е оформил съдбата на хиляди индивиди, разграничавайки техния живот на два периода: преди и след катастрофата. Сред тях са учителите Адам и Клавдия Воронец от Гомелска област в Беларус, които в миналото са били част от ликвидаторите, ангажирани с отстраняването на последиците от инцидента в Чернобилската атомна електрическа станция. Преди ДВ, хората си спомнят за началото след инцидента.. „Никой не ни информираше“. „Не се дава информация на хората.“ На четвъртия ден след инцидента в медията бяха публикувани няколко реда: възникнала е авария и в момента се работи по отстраняването на последствията. Само нашият колега, който преподава физика, сподели, че е изключително опасно и че трябва да се отдалечим. „Но властите не се съгласиха – за да предотвратят паника“, припомня си Адам Воронец за началните дни след инцидента в Чернобил през 1986 година. Тогава той е бил на 33 години. Адам живеел в село в Брагинския район заедно с 28-годишната си съпруга Клавдия и двете им деца. И двамата работели в местното училище. Клавдия споделила, че два дни след инцидента в Брагин се е провел спортен празник, на който дошли ученици от цялата Гомелска област.