Голямата надморска височина може да ни предпази от диабета 

Наблюдение, което от години привлича вниманието на учените, получава ново обяснение: хората, живеещи на голяма надморска височина, където кислородът е по-оскъден, по-рядко развиват захарен диабет. Данни от епидемиологични изследвания в региони като Андите и Хималаите показват по-ниска честота на заболяването в сравнение с популации на морското равнище, дори при сходен начин на живот.

Дълго време причината за тази зависимост оставаше неясна. Ново изследване, публикувано в списанието Cell Metabolism и проведено от екип на Gladstone Institutes, предлага механизъм, който поставя в центъра на процеса неочакван „играч“ – червените кръвни клетки.

Традиционно тези клетки се разглеждат като транспортен механизъм за кислород. Новите данни обаче показват, че при състояние на Хипоксия те променят функцията си и започват активно да участват в регулацията на кръвната захар. При ниски нива на кислород червените кръвни клетки увеличават способността си да поемат глюкоза от кръвта, действайки като своеобразен „буфер“ за излишната захар.

Ефектът е установен в експерименти с животински модели, при които след хранене се наблюдава значително по-бързо понижение на кръвната глюкоза. Първоначално изследователите търсят обяснение в класически метаболитни органи като черния дроб, мускулите и мозъка, но не откриват достатъчно данни. Анализът показва, че именно червените кръвни клетки поемат голяма част от глюкозата, като при хипоксия както броят им, така и метаболитната им активност се увеличават.

Допълнителни биохимични изследвания сочат, че усвоената глюкоза подпомага синтеза на молекули, които оптимизират освобождаването и доставката на к