Върховният касационен съд намали наказанието на бившия полицай, който блъсна дете с автомобила си.  

Върховният касационен съд редуцира наказанието, наложено от Апелативния съд в Пловдив на Владимир Панайотов, от 4 години на 3 години и 4 месеца „лишаване от свобода“. Той също така е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за период от 6 години. Решението е окончателно. Панайотов, който някога е бил полицай, беше изправен пред съда поради инцидент, настъпил на 19 юли 2021 година, когато нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на седемгодишната Моника на пешеходна пътека в селото. Съдът на Върховния касационен съд отхвърля жалбата на частния обвинител като необоснована. Претенциите за нарушения на закона и съществени процесуални проблеми са формулирани декларативно, неясно и се състоят само в излагане на твърдения. Касационният съд отхвърля като неоснователно твърдението на частния обвинител относно явната неправдоподобност на наложеното наказание. Съдът заявява, че аргументите, свързани с фактическото съдържание и значението на съжалението, проявено от подсъдимия за извършеното престъпление и за настъпването на тежкия резултат, не са основателни. Въззивният съд точно е оценил, че в този случай проявеното съжаление не е само на вид, а всъщност съдържа дълбочината, характерна за такъв морално-емоционален акт. „Най-категоричната оценка за причиненото от него се съдържа в признанието му, че ще носи чувството за вина за смъртта на детето през целия си живот“, се казва в мотивите на ВКС. Относно аргумента, че помощта, оказана от Владимир Панайотов на пострадалото дете след инцидента, не трябва да се счита за смекчаваща обстоятелство, касационната инстанция отбелязва, че въззивният съд правилно е оценил, че въпреки че подсъдимият не е поставил на първо място грижата за детето и първо е звъннал на колеги от МВР, това не нарушава безспорно доказания факт, че той е оказал помощ на детето, която се е изразила в държането му и правенето на изкуствено дишане. По отношение на възражението на Владимир Панайотов относно очевидната несправедливост на наложеното му наказание, ВКС констатира, че въззивното решение не осигурява необходимия баланс между сериозността на престъплението, характеристиките на извършителя, мотивите зад деянието и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, от една страна, и наложеното наказание, от друга. На делото е установено, че подсъдимият е пътувал по дадена му „служебна задача“ като служител на ГДБОП – МВР и че е извършил нарушенията в опит да изпълни точно тази задача.