Войната срещу Иран – сдържане чрез изтощение или война без стратегия? 

Докато се търси отговор на въпроса чий е Ормуз, анализатори на Запад вече излизат с отговор на въпроса защо не се получи победа на САЩ във войната срещу Иран.

Въпреки убийствата на аятолах Али Хаменей, висши военни ръководители и холивудски заглавия на провежданите атаки над страната на аятоласите като “Епична ярост” и “Ревящ лъв”, ситуацията не е розова за Вашингтон. Противно на множество твърдения, че “Иран не е направил домашното си” и че дори не бива да участва в словесни престрелки с Вашингтон и Тел Авив, Иран с хилядолетната си персийска традиция и петдесет години асиметрична отбранителна подготовка осуети постигането на бърза победа на САЩ и Израел.

Видни са вече т.н. 5 урока за победата, а именно: мозаечна доктрина за отбрана, апокалипсис за боеприпаси при празни складове, блокадата при Ормузкия пролив, дебазификация на американските предни бази и не на последно място съюзът с Русия и Китай. С акцент върху високата цена, която струва тази операция срещу Иран, която вече се определя от повечето страни в света като агресия.

Сигурно има и други подробности, но тези са съществените.

Ако се разгледат в дълбочина тези 5 урока нормално е да се започне с мозаечната доктрина за отбрана. Иран предварително е осъзнал, че участие в пряка фронтова война срещу въздушното и всякакви други превъзходства на САЩ и Израел е самоубийство. Въведена е децентрализация на властта чрез пълно отстраняване на централен механизъм за взимане на решения. Всяка провинция би могла да функционира според този план като независима военна крепост със собствена логистика, арсенал, складове и механизъм за взимане на решения. Тези командвани