Войната за буквите: Как на 1 юли 1921 г. „земеделският“ правопис разцепи българската интелигенция 

На 1 юли 1921 г. в България официално е въведена радикална правописна реформа, останала в историята като „Омарчевски правопис“. Промените са прокарани от тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски в правителството на БЗНС, но в основата на проекта стои комисия с участието на бележития български езиковед и първи ректор на Софийския университет – проф. Александър Теодоров-Балан, заедно с проф. Беньо Цонев. Реформата цели да опрости писането и да улесни ограмотяването на широките народни маси, но вместо това предизвиква безпрецедентен културен и политически скандал.

Какво се променя в езика?

Основната идея на Балан и Омарчевски е да приближат писмения език до живия народен говор. Реформата налага следните ключови промени:

Премахване на еровете в края на думите: Буквите „ъ“ и „ь“ спират да се пишат накрая на думи като „столъ“ или „царь“.
Изхвърляне на ятовата гласна (ѣ): Двойното „е“ (е-двойно) бива окончателно заменено с „е“ или „я“ според изговора.
Ново отбелязване на мекост: Мекостта на съгласните пред буквата „о“ започва да се бележи с „й“ (например „Еньо“ става „Енйо“).
Премахване на голямата носовка (ѫ): Буквата, символизираща старобългарския носов звук, отпада от употреба.

Политически сблъсък и бойкот от интелигенцията

Въпросът с азбуката бързо придобива силен политически оттенък. За земеделското правителство старите букви са символ на „буржоазно отчуждение на интелигенцията от масите“. За по-голямата част от българските учени, писатели и издатели обаче, реформата е проява на „непросветен радикализъм“.

Големи лингвисти като Любомир Милетич и Стоян Романски се обявяват ос