Осем български евродепутати подкрепиха въвеждането на мита срещу Русия и Беларус.   

Днес Европейският парламент прие с голямо мнозинство да повиши митата върху селскостопански стоки и торове, внесени от Русия и Беларус. Решението получи одобрение от осем български депутати в Европейския парламент, докато тримата членове на „Възраждане“ гласуваха против, а петима се въздържаха, съобщава БНР. Гласуването в Брюксел приключи с общ резултат: 20430 гласа „за“, 100 „против“ и 78 „въздържал се“. Сред българските евродепутати, подкрепили мярката, са петима от шестте представители на Европейската народна партия, двама от тримата евролиберали от „Обнови Европа“ и един от двамата независими. Против регламента гласуваха тримата евродепутати от „Възраждане“ – Костадин Костадинов, Пламен Паскалев и Елена Гунчева. Двамата български социалисти Петър Витанов и Момчил Неков, независимата Елена Йончева и „консерваторът“ Ивайло Вълчев са се въздържали от гласуване. Според новия регламент се предвиждат 6,5 процента мита върху вносните торове от Русия и Беларус, както и допълнителни мита, които варират между 40 и 45 евро на тон за периода 2025-2026 година. Най-значителното е, че до 2028 година тези мита ще достигнат 430 евро на тон, което в практиката ще затрудни вноса на тези стоки. „Регламентът за постепенното увеличение на митата за продукти от Русия и Беларус ще предотврати използването на европейския пазар от Русия за финансиране на нейните военни действия“, заяви Инесе Вайдере, постоянният докладчик за Русия в Европейския парламент. Що се отнася до селскостопански продукти като захар, оцет, брашно и хранителни добавки, митовете ще бъдат увеличени с 50 процента. Смята се, че приходите от продажбата на торове от Русия и Беларус пряко подпомагат финансирането на войната срещу Украйна. Европейската комисия отчита, че вносът на карбамид и азотни торове от Русия в ЕС, който вече е бил значителен през 2023 година, се увеличава драстично през 2024 година. Тази ситуация води до икономическа зависимост, която може да подкопае продоволствената сигурност в ЕС и да изложи Съюза на риск от натиск от Русия. Това е първоначалното разглеждане на регламента в Европейския парламент. Документът трябва да получи одобрение и от Европейския съвет, за да влезе в действие.