На 17 юни 1953 в Германската демократична република се случва масово въстание на народа срещу комунистическото управление.  

На 17 юни 1953 година в ГДР започва народно въстание срещу комунистическото управление. Това е първият такъв бунт в социалистическия блок. Въстанието обаче е брутално потушено с помощта на съветски танкове и войници, според „Дойче веле“. Протестът, започнал на 29 юни, привлича стотици хиляди работници, които протестират срещу лошите икономически и социални условия, и бързо прераства в истинска революция. Исканията на демонстрантите се чуват в цялата страна, предизвиквайки милиони хора да искат свободни избори и обединение на Германия. Осем години след края на Втората световна война, ГДР все още се бори с тежки икономически затруднения. Началото на изграждането на социализма по съветски модел допълнително затруднява условията. В страната има недостиг на хранителни стоки; за масла, месо, зеленчуци и плодове все още е необходимо да се използват купони. Управлението на ГДР засилва настроението на недоволство. По същото време, икономиката във Федералната република напредва успешно, което е достатъчна причина за многобройни източногерманци да се преместят от ГДР. През 1989 година от Германската демократична република към Федерална република Германия са се逃или 180 000 души, а през първата половина на 1953 година – още 226 000. Въпреки всичко, властите в Източен Берлин продължават да усилват недоволството. През април 1953 цените на месото, яйцата и захарните изделия значително се увеличават, а кулминацията на протестите тепърва предстои: в края на май нормите за работниците изведнъж нарастват с десет процента, но заплатите остават непроменени. За да накарат източногерманците, които са избягали на запад, да се върнат, управляващите обещават да им възстановят имуществото, а правосъдната система да преразгледа присъдите на затворниците, чийто брой през изминалата година е удвоен и е достигнал 93 000.