АПИ 2020–2025: Милиарди за пътната инфраструктура, малко реализация на терен  

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) продължава да е най-големият публичен инвеститор в България, като през периода 2020–2025 г. през нея са преминали над 12 милиарда лева държавни средства. Но въпросът остава актуален: колко реално пътища е получил държавният бюджет срещу тези средства? Това възглед предизвика Аналитичният институт за пътна безопасност, който отбелязва, че периодът 2020–2023 бележи ера на турбуленция и образува инфраструктурен дълг.

Ерата започва с фискална илюзия. През 2020 г. АПИ похарчва над 2,5 милиарда лева, като основното натоварване пада върху изграждането на АМ „Хемус“ и Видин–Ботевград, чрез широко използване на вътрешни процедури „in-house“ и указания на Министерския съвет в последните седмици на годината. Резултатът е видим: милиарди платени аванси, договори без гарантирано финансиране за следващите години и натрупан скрит дефицит, който избухва през 2021‑ва. След промяна в управлението държавата откри дупка от около 2,5 милиарда лева по договори за текущ ремонт и поддръжка, възложени без обществени поръчки. Плащанията са спрени, секторът се блокира, стига се до абсурда АПИ да няма сключени договори за зимно поддържане.

През 2022–2023 г. идва и вторият удар – инфлацията. Цените на битума, стоманата и цимента скачат, фирмите настояват за компенсации при нови условия, а държавата прибягва към удължителни бюджети за да продължи. Физическият прогрес по „Хемусы“ е почти нулев.

Преходът към 2025 година носи видимо подобрение в приходната част, но без инфраструктурен пробив. По отношение на приходите се регистрира значителен ръст: тол таксите достигат приблизително 763 милиона лева (включително CO₂ компонента), а винетките около 314 милиона лева. Вече съотношението тежкотоварен трафик към лек се доближава до 2,5:1 – забавен, но правилен подход, който започва да стабилизира системата за поддържане на пътната мрежа.

Разходите обаче продължават да бъдат сериозен проблем. Общите разходи на АПИ през 2025 г. са около 2,44 милиарда лева, като значителна част от тях са насочени към поддържането на пътищата и текущия ремонт. Този прозорец на финансово дисциплиниране и нови приходи показва колко трудно е превръщането на публичните инвестиции в реална пътна инфраструктура, която да отговори на нуждите на България и да засили националната пътна безопасност и мобилност. Въпреки че приходите се увеличават, а тол системата започва да издържа част от разходите, въпросът остава – колко ефективно са използвани над 12 милиарда лева публични средства през 2020–2025 г., за да се постигне устойчив напредък в пътната инфраструктура на страната?